Пелинът, по-известен с латинското си наименование monarda, е многогодишно растение с височина от 50 до 150 cm, което расте на буйни гроздове. Цъфти постепенно през цялото лято. Главовидите му съцветия най-често са яркочервени или алени, но могат да бъдат и лилави, тъмно или светло розови и дори бели. Те са не само красиви, но и годни за консумация. Те имат доста силен вкус, така че щипка малки, устни цветчета е достатъчна, за да добави разнообразие към десерти, салати и други ястия.

Използвайте в кухнята

По-често се използват приятно миришещите листа на монарда. Деликатният свеж аромат в чашата не само радва, но и има благоприятен ефект върху здравето. Запарка от една чаена лъжичка нарязан цвят на чаша гореща вода може да облекчи възпаление на дихателните пътища, храносмилателни проблеми и безсъние.

Листата придават приятен аромат и вкус на коктейли, лимонади и консерви. Може да ги опитате и млади и нарязани на ситно като уникална съставка в салати и мазане. Те имат най-приятен вкус, ако ги наберете преди растението да цъфти. Ако съберете само няколко листа от всяко стъбло, няма да навредите на многогодишното растение. Счукано листо също може да облекчи сърбежа и болката, ако сте ужилени от пчела или комар.

Култивиране

Растението идва от Северна Америка и нашият климат му подхожда. Вирее на слънце и на умерена частична сянка, на пълна слънчева светлина ще мирише по-интензивно. Обича хумусна почва, но тя трябва да е достатъчно пропусклива. През лятото се нуждае от достатъчна влажност, през зимата, напротив, прекомерната влажност го заплашва. Ако е жадно дори през лятото, а освен това се намира на по-малко проветриво място, често страда от брашнеста мана по листата.

Най-добре се откроява в група от поне три разсада. И ако засадите повече от тях, толкова по-добре – разчитайте на приблизително шест броя на квадратен метър, в зависимост от размера на дадения сорт. След няколко години гроздовете могат постепенно да умрат от центъра, докато растението расте по-широко с помощта на коренови издатини. Външният му вид ще се подобри от засаждане, за предпочитане през есента или ранна пролет – използвайте предимно младите части от външния ръб на грозда. Можете също така да получите нови разсад от стъблени резници, забити в лек субстрат или чрез отглеждане от семена – обаче, не всички сортове ще ви дадат еднакво изглеждащо потомство.

Можете да засадите както домашен, така и закупен разсад през есента и пролетта. Monarda е идеално устойчива на замръзване, но подправките са сравнително плитки – следователно се възползва от мулчиране, което предпазва корените от температурни колебания. Надземните части на растението загиват през зимата, а през пролетта поникват нови. Сухите стъбла със семена обаче остават и могат достойно да украсят оранжерията. Следователно можете да ги режете само през пролетта.

Най-разпространеният вид, култивиран у нас е двойната острица (Monarda dydima). Можете обаче да срещнете и подобна туберкулоза (M. Fistulosa), която е по-устойчива на суша, както и различни хибриди на тези два вида.

Източник: списание Receptář