Плодовете на офиката, произведени от обикновената офика (Sorbus aucuparia), при определени обстоятелства са годни за консумация и са лечебни не само за птиците, но и за нас. Можете да ги използвате например за приготвяне на чай, но те са доста горчиви. От друга страна, плодовете на сладкоплодния му сорт са много по-вкусни. Те са сладко-кисел и стипчива горчивина, толкова типична за дивата офика, че в тях е останала само нотка. В легендарната книга на Дж. Р. Толкин магарешкият жерав е отгледан от Енти, митичните пастири на дърветата. Това било, за да се хареса на ентите, за които дивата гора не била достатъчна, но те искали да култивират и насочват – и така дадоха началото на земеделието, на което те също научиха човечеството. Те обаче само се усмихнаха благосклонно на крана и започнаха да отглеждат други овошки и зърнени култури, заради които бяха напуснали гората. Може би един сорт със сладки плодове би ги очаровал повече.

Магарещ кран

Хората вече са трансформирали много видове диви дървета, така че те дават по-големи и по-сладки плодове. Но сладкоплодният жерав е създаден от самата природа, достатъчно е да се възползвате от нейните предложения и да възпроизвеждате и разпространявате този отличен сорт. Овчари го откриват през 1820 г. в Северна Моравия – очевидно са опитали плодовете и са били изненадани от вкуса им. Едва след повече от сто години обаче е регистриран сред официално разрешените сортове. Можете да го намерите под името Sorbus aucuparia subsp. Моравица, син. едулис. Отглежда се лесно, невзискателен е като птицата жерав.

Единственият кран в градината

Получавате го като присадена фиданка, най-често върху подложката на оригиналния кран. Расте най-добре на слънце, обича неутрална или по-кисела почва, може да бъде и сравнително бедна, въпреки че особено когато е млад, ядливият жерав оценява по-добра почва, обогатена с компост. Освен това произвежда по-добре в дълбока, рохкава и пропусклива, т.е. не подгизнала почва. Не се възползва от алкална почва. Може да расте на височина до петнадесет метра, но не заема толкова място на ширина, колкото много други дървета с подобна височина. Едва с напредване на възрастта относително стройната му форма се разделя на по-масивна корона. Цъфти в края на април и май и благодарение на факта, че се самоопрашва, т.е. едно дърво надеждно се опрашва, можете да засадите само един кран. Това често е предимство предвид размерите му.

Как да ги различим?

Можете да ги познаете не само по вкуса на плодовете, но и по външния вид на листата. Листата на обикновения жерав или птичи жерав имат почти целия ръб назъбен. При сладкоплодния сорт, т.е. моравския сладкоплоден жерав, зъбците очертават само върха или горната третина на листа, а ръбът към стъблото е гладък. Въпреки това, поради променливостта на крана, можете да срещнете и леки отклонения, тогава стандартът е вкусът на плодовете, който определено няма да ви подведе. А ако си купите присаден разсад от качествен разсадник, няма нужда да се притеснявате от объркване – в идеалния момент за засаждане дръвчетата са с едни и същи вече опадали листа.

Храносмилателна медицина

Плодовете на жерава, малки малвки, са изключително богати на витамин С, каротини, които им придават наситен цвят, минерали, ценен рутин и цял комплекс от други интересни вещества. Обикновено дори диабетиците могат да ги ядат, тяхната сладост няма да им навреди – в края на краищата сладкият сорбитол преди това е бил извлечен от плодовете на офика. Плодовете на офика помагат при храносмилателни проблеми, диария и безапетитие, при възпаление на горните дихателни пътища и особено при ревматизъм. Ще подпомогне отмиването на пясъка от пикочните пътища и отделянето на жлъчката.

Широка употреба

Въпреки че често започват да се оцветяват още през август, по-добре е да изчакате до септември, за да приберете реколтата. Напълно узрелите офика не само ще имат по-добър вкус и ще бъдат по-меки, но и ще съдържат повече ценни вещества. Той е чудесен заместител на червените боровинки в компот. От тях можете да направите и отлични конфитюри, сокове и ликьори. А ако искате специално богат на витамини еликсир за здраве, можете да се поглезите с чаена лъжичка офика, пасирана или смесена с мед и например кисело мляко, което омекотява по-острия вкус. Или добавете малко плодове към смути. Внимавайте обаче, че по-голямото количество пресни плодове може да предизвика гадене и главоболие – въпреки че този риск е особено висок при горчивите плодове на истинския птичи жерав, трябва да се внимава и при сладкоплодната форма. След термична обработка този риск изчезва.

Чай от сушени плодове

Можете да изсушите офиката за приготвяне на чай, те също нямат нищо против да изсъхнат на слънце. Струва си да ги натрошите, преди да ги залеете с гореща вода. От пресни плодове можете да приготвите и освежаваща и лечебна напитка. Намачкайте една чаена лъжичка, оставете ги да се накисват във вода със стайна температура поне шест часа и след това прецедете. След това доведете напитката почти до кипене, но не кипете.

Древни черешови дървета

Преди всичко в Моравия, която е люлката на сорта сладкоплодна офика, красивата и масивна офика (Sorbus domestica) е популярна от векове. Дървото или е първоначално тук, или е дошло тук още в древността. Отличава се с до 3 см големи плодове, чиито ефекти са сходни с тези на жерава. Вкусът им е сладко-кисел, леко горчив благодарение на танините – но след като ги оставите да престоят няколко дни, стават по-вкусни. А най-добри са след като са замразени. Шушулките от къпина са отлични за приготвяне на конфитюри, сайдер, сиропи, както и прочутия шнапс oskerušovice. Можете да го отглеждате по същия начин като моравския сладкоплоден жерав – но изисква алкална почва.

Судетски кран

Тук растат повече видове жерави, отколкото бихте очаквали. И докато издръжливият жерав расте високо в планините, а судетският жерав (Sorbus sudetica) дори само по върховете на планината Крконоше, редкият и топлолюбив жерав (S. aria) се среща само в южната част на Моравия и в Podyjí. Дори плодовете му са вкусни и можете да го отглеждате в много градински сортове. Червено-кафяви офика, сравнително сладки и брашнести, когато узреят, се произвеждат от офика (S. torminalis). Освен това е топлолюбив и сравнително рядък.

Семейство жерави

Можете да срещнете и редица други жерави, като бохемски, дъболист, дунавски или карпатски жерави. Някои не се срещат никъде другаде – те са така наречените ендемити не само на нашата република, но и на един хълм. Жеравът Džbán първоначално расте само на хълм близо до село Džbán, Chlumská hora близо до Manětín има свой собствен кран Manětín, а хълмът Milá има кран Milá. Семейството на жеравите е не само многобройно и разнообразно, но отделните видове не се колебаят да се размножават помежду си, така че да се създават разнообразни нови хибриди. И в допълнение, различните видове са променливи сами по себе си, както се вижда от любимата ни сладкоплодна форма на магарешкия жерав. Не всички жерави обаче са подобни на него – при много видове няма да намерите типичните работещи листа или богати пискюли на плодове.

Лакомство за птици

През есента и зимата, когато плодовете на офика често остават по дърветата, гостите се стичат на празника от далеч и нашир. Офиката привлича не само косове и дроздове, но и редки посетители от северната тайга, папрат. А да видите ято пируващи северни светулки (Bombycilla garrulus) е необикновено преживяване. Зависи и от късмета – през някои зими ята от стотици или хиляди шарени овесарки долитат при нас, друг път дори не се появяват. През последните години обаче вероятността от тази рядка среща се увеличава. Те се движат тук почти редовно през есента и пролетта и ако намерят храна, обичат да спират за по-дълго време. И определено няма да ви липсват. Бъркослав е с размери до 18 см, необичайно оцветен и освен това много шумна птица. Високият му звънлив глас се носи надалеч.

Почерпка за нахалник

Бъркославчани са привлечени не само от офиката, от която най-много се ценят сладкоплодните сортове, но и от крушите, ябълките, шипките, дряните, аронията, плодовете на глога и калината, имела и дряна, дряна, дряна и други дървета. Те се хранят жадно, летят тук и там из пейзажа в търсене на още храна. В същото време те усърдно сеят – разпръскват и разпространяват семената на плодовете, които наскоро са радвали. През пролетта те се връщат в студените иглолистни или брезови скандинавски гори, изграждат гнезда от мъх и ги покриват с козина на северен елен. Те не се нуждаят от офика за младите, те носят питателни насекоми – и в пролетната тайга няма недостиг на комари. А междувременно тук жеравите отново цъфтят.

Източник: списание Receptář