Радичио: сортове, ползи и хранителни стойности

Изследвайте света на радичиото: открийте различните сортове, ползи за здравето и хранителни стойности. От variegato di Lusia до Rosso di Treviso, научете повече за уникалните свойства на този зеленчук, обогатете кулинарните си познания и открийте как радичиото може да допринесе за балансирана диета.

Изключително гъвкав в много рецепти, репичка – някога смятан за храна на бедните – днес той възвърна важната си роля на трапезата като зеленчук с хиляди свойства. Традиционно отглеждан в района на Венето, той е вид типично зимен зеленчук, така че в зависимост от сорта се бере от октомври до пролетта.

Радичиото (Chicorium Intybus) е част от голямото семейство Сложноцветни и групата на цикорията. Като цяло има горчив вкус, който обаче може да варира в зависимост от вида и региона на произход.

Благодарение на високото си съдържание на минерални соли, радичиото има тонизиращи и реминерализиращи свойства. Консумацията му се посочва като растителен източник на калций и желязо.

Кога може да се намери радичио?

Ранното червено радичио се появява на пазара от септември, като беритбата е към края на лятото. За тези, които обичат късния радичио, той ще бъде наличен от средата на ноември. На практика това означава, че през есента ще имате достъп и до двата сорта, предлагащи пълна гама от кулинарни възможности, за да се възползвате максимално от свежестта и доброто качество на радичиото.

Хранителни стойности на Радичио

От хранителна гледна точка радичиото съдържа приблизително 94% вода и само 13 калории на 100 грама. Както казахме, той е особено богат на минерални соли и витамини, включително витамин C (около 11 mg/100 g), витамин A, витамин B1, B2, B3 и витамин K.

Ето приблизителна хранителна таблица за радичио, базирана на стандартна порция от 100 грама:

хранителни вещества Количество
Калории приблизително 23 Kcal
протеини приблизително 1,4 g
мазнини приблизително 0,2 g
Въглехидрати приблизително 4,5 g
Фибри около 2 гр
Захари около 0,9гр
витамин С около 8 мг
Витамин К приблизително 190 µg
Фолат (витамин В9) приблизително 30 µg
Натрий приблизително 22 mg
калий приблизително 302 mg
Футбол приблизително 19 mg
Желязо приблизително 0,8 mg
Магнезий около 7 мг

Сортове радичио

Основно има две големи групи радичио: радичио с наситено червени листа и радичио с пъстри листа. Въз основа на тази информация, най-известните и най-ценни сортове радичио са:

Радичио от Тревизо (Марка IGP от 1996 г.)

Има интензивен тъмночервен цвят и бели ивици, има хрупкава текстура, деликатен горчив вкус и издънки, които са склонни да се извиват и затварят на върха. Откроява се в рано или късен. Първият има обемна и удължена глава, по-големи листа и по-интензивен горчив вкус; вторият има листа с много очевидно гръбно ребро и апикалната част на интензивно виненочервено накъдрена (Radicchio Rosso di Treviso също се отглежда в провинциите Падуа и Венеция)

Радикио от Кастелфранко (ЗГУ от 1996 г.)

Известно още като „розе Кастелфранко“, то се ражда през 1800 г. от кръстоска между червеното радичио от Тревизо и ендивия ескарол. Има много деликатен вкус в сравнение с други сортове, има големи и леко накъдрени листа, бял е с пъстри от червено до светло лилаво. Вкусът варира от сладък до горчив и се произвежда в над 50 общини в провинциите Тревизо, Падуа и Венеция

Радикио от Киоджа (ЗГУ от 2008 г.)

„Radicchio chioggiotto” или „розата на Киоджа” е сорт с червени листа, изпъстрени с бели ивици и типична сферична форма. Сортът Chioggia е селекциониран през 30-те години на миналия век чрез кръстосване на радичио от Тревизо и радикио от Верона. В сравнение с други сортове радичио, той е особено хрупкав и има малко по-горчив вкус

Radicchio ЗГУ от Верона

„Червеното злато на Bassa“, избрано директно от Radicchio Rosso di Treviso и получено от отглеждането на червена цикория, има овални и продълговати листа, образуващи компактна глава и по-горчив вкус. Произвежда се в много общини на провинция Верона и в някои съседни области на областите Виченца и Падуа. И в този случай има ранен тип, с овална, удължена и затворена глава, и късен тип, който се бере през по-студените месеци и има по-големи глави от ранния.

Източник на снимка

Пъстър радичио фиор ди Масера

Има туфи от големи, закръглени листа, с пъстър цвят от жълто до зелено, изпъстрено с кафяви, лилаво червени и лилави петна. Има деликатен вкус, леко сладък, но с типичния горчив послевкус

Бяло или пъстро радичио от Lusia

Произвежда се предимно в провинция Ровиго, има заоблена глава, компактна централна бучка и големи външни листа, набраздени с червени ивици на бяло-жълт фон

Роза от Гориция

Slow Food Presidium, има интензивен, леко горчив вкус и хрупкава консистенция

Канарско радичио

Също така култивиран в Гориция, той дължи името си на канарче жълтия си цвят или с разновидности и нюанси, които отиват към розово или червено

Ползите от rДовиждане

Радичиото, подобно на много зеленчуци от семейството му, също съдържа голямо количество минерални соли (калий, калций, фосфор, магнезий и желязо), така че има тонизиращи и реминерализиращи свойства. Консумацията му е особено показана като растителен източник на калций (следователно полезен за предотвратяване и лечение на остеопороза) и желязо (следователно е и антианемичен) и е мощен пречиствател.

Радичиото съдържа и витамин К, полезен за костите и артериите. Освен това, радичио:

  • Подпомага храносмилането и предпазва черния дроб – Веществата, които му придават особения горчив вкус, стимулират слюнчената и стомашната секреция и следователно улесняват храносмилането и, благодарение на стимулиращия ефект върху секрецията на жлъчка, улесняват изхвърлянето на чревни газове. Освен това помага на черния дроб да остане здрав и ефективен
  • Той е съюзник срещу диабета и регулира червата – Съдържащ много фибри, радичиото, особено ако се консумира на празен стомах преди хранене, намалява гликемичните повишения. Същият прием на фибри подпомага правилната чревна функция
  • Той е мощен антиоксидант – Радичио съдържа много витамин С, каротеноиди и антоцианини, поради което е ефективен в противодействието на клетъчното стареене, причинено от свободните радикали
  • Намалява холестерола – Благодарение на съдържанието на каротеноиди и антоцианини, радичиото също има хипохолестеролемични свойства, т.е. може да предотврати сърдечно-съдовия риск чрез намаляване на лошия холестерол (LDL и VLDL)
  • Увеличава чувството за ситост: радичиото е хрупкав и засищащ зеленчук, който може да помогне за увеличаване на ситостта. Това може да бъде полезно за хора, които се опитват да отслабнат или да поддържат здравословно тегло. Проучване, публикувано в списание „Appetite“, установи, че консумацията на радичио е свързана с увеличаване на усещането за ситост и намаляване на приема на калории.

Кой не трябва да яде радичио?

Консумацията на радичио като цяло е безопасна, но е препоръчително да се консумира в умерени количества при наличие на състояния като гастрит, камъни, проблеми с жлъчния мехур, дуоденална язва и колит. Важно е да се отбележи, че червеното радичио съдържа никел, поради което трябва да се избягва от тези, които са алергични към това вещество.

Може да се интересувате от някои