Проблемът е, че градинските сортове рози вече са доста далеч от дивите. В началото на отглеждането на рози в Южна Европа галската роза (Rosa gallica). Този вид е много устойчив на замръзване. Тук бих искал да обърна внимание на важността на думата високо. Например, ако продавачът каже за дадено растение, че е устойчиво на замръзване, това може да означава, че то понася замръзване, но може би само до -5°C.

Така през античността и средновековието, поне в Европа, са култивирани само селекции от галска роза, които са толкова силно устойчиви на замръзване, колкото изходните естествени видове. През 16 век у нас е донесена столистната роза (Роса х центифолия) и малко по-късно се появява бяла роза (Роса х Албуми). Това са естествено срещащи се хибридни видове с неясен произход, произхождащи от Мала Азия. Оказа се, че масите и албумите не замръзват и при нашия климат.

Всички тези рози цъфтят само през юни и началото на юли, по-късно вече не образуват цветоносни стъбла. Съществуващите зреят и затова са добре подготвени за зимата.
Градинарите обаче искаха повече от розите. Пътуващите са забелязали, че в Югоизточна Азия има рози, които цъфтят непрекъснато и многократно. Те обаче растат в субтропичен климат.

Особено в Централна Европа с променлив ход на зимата, те бяха доста деликатни, което беше отразено и в следващите поколения хибриди. Листата не паднаха навреме, цъфтящите стъбла продължиха да растат и измръзнаха.

По-нататъшно влошаване на тази ситуация настъпи след придобиването на обикновени рози с жълти цветя. Голям успех в размножаването стана възможен чрез кръстосването на розовата роза с жълти цветя (Р. Фетида) към съществуващите разновидности. Тази роза обаче не е много устойчива на замръзване и освен това страда силно от черно петно, което сега е най-разпространеното заболяване сред розите. Това е гъбично заболяване, което е трудно за лечение. Особено жълтоцветните сортове дойдоха през зимата, отслабени от това заболяване.

Радващо е, че през 20-ти век устойчивостта на замръзване на розите постепенно се повишава. Отглеждането на нови сортове рози вече е насочено и към повишаване на устойчивостта им към гъбични заболявания. Следователно сегашните рози ще издържат дълго време, освен ако производителят не направи голяма грешка.

За презимуващите рози е важно да са ваксинирани срещу кореновата шийка. Подземната част се състои от добре мразоустойчива и жизнена подложка, най-често тясно свързана с шипката. Тогава надземната част е благороден сорт. Методът на ваксиниране е широко въведен в практиката на детските градини през първата половина на 19 век. Това позволи не само бързото размножаване на новостите, но и повишаване на устойчивостта на замръзване.

Авторът Jiří Žlebčík е ботаник. От десетилетия той изследва и отглежда растения в Изследователския институт за ландшафтно и декоративно градинарство Силва Тарука, който включва и изключително вдъхновяваща дендрологична градина, отворена за обществеността. Повече на Dendrologickazahrada.cz

Източник: списание Receptář, Dendrologickazahrada.cz